напържил

Речник на българския език

1. напържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напържил е производна форма на напържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напържил — мин. деят. св. прич. м. р.

напържил е производна форма на напържа (мин. деят. св. прич. м. р.).