напържи

Речник на българския език

1. напържи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напържи е производна форма на напържа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напържи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напържи е производна форма на напържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напържи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напържи е производна форма на напържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. напържи — повелително наклонение, ед. ч.

напържи е производна форма на напържа (повелително наклонение, ед. ч.).