напържело

Речник на българския език

1. напържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напържело е производна форма на напържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напържело е производна форма на напържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).