напържели

Речник на българския език

1. напържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напържели е производна форма на напържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напържели е производна форма на напържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).