напържел

Речник на българския език

1. напържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напържел е производна форма на напържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напържел е производна форма на напържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).