напъплял

Речник на българския език

1. напъплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъплял е производна форма на напъплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъплял е производна форма на напъплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напъплял — мин. деят. св. прич. м. р.

напъплял е производна форма на напъплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напъплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

напъплял е производна форма на напъплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).