напъплило

Речник на българския език

1. напъплило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напъплило е производна форма на напъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напъплило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напъплило е производна форма на напъпля (мин. деят. св. прич. ср. р.).