напъплил

Речник на българския език

1. напъплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъплил е производна форма на напъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъплил — мин. деят. св. прич. м. р.

напъплил е производна форма на напъпля (мин. деят. св. прич. м. р.).