напъплел

Речник на българския език

1. напъплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъплел е производна форма на напъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напъплел е производна форма на напъпля (мин. деят. несв. прич. м. р.).