напъпило

Речник на българския език

1. напъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напъпило е производна форма на напъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напъпило е производна форма на напъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).