напъпили

Речник на българския език

1. напъпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напъпили е производна форма на напъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напъпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напъпили е производна форма на напъпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).