напъпело

Речник на българския език

1. напъпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напъпело е производна форма на напъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напъпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напъпело е производна форма на напъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).