напъпел

Речник на българския език

1. напъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъпел е производна форма на напъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напъпел е производна форма на напъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).