напънало

Речник на българския език

1. напънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напънало е производна форма на напъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

напънало е производна форма на напъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).