напълнил

Речник на българския език

1. напълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напълнил е производна форма на напълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

напълнил е производна форма на напълня (мин. деят. св. прич. м. р.).