напълнеело

Речник на българския език

1. напълнеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напълнеело е производна форма на напълнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напълнеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напълнеело е производна форма на напълнея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).