напълзял е

Речник на българския език

1. напълзял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напълзял е е производна форма на напълзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напълзял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напълзял е е производна форма на напълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напълзял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напълзял е е производна форма на напълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).