напълзяло

Речник на българския език

1. напълзяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напълзяло е производна форма на напълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напълзяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напълзяло е производна форма на напълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. напълзяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

напълзяло е производна форма на напълзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. напълзяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напълзяло е производна форма на напълзя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).