напълзели

Речник на българския език

1. напълзели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напълзели е производна форма на напълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напълзели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напълзели е производна форма на напълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. напълзели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напълзели е производна форма на напълзя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. напълзели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напълзели е производна форма на напълзя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).