напушил

Речник на българския език

1. напушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напушил е производна форма на напуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напушил — мин. деят. св. прич. м. р.

напушил е производна форма на напуша (мин. деят. св. прич. м. р.).