напукало

Речник на българския език

1. напукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напукало е производна форма на напукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напукало е производна форма на напукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. напукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

напукало е производна форма на напукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. напукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напукало е производна форма на напукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).