напръсквал

Речник на българския език

1. напръсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напръсквал е производна форма на напръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напръсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напръсквал е производна форма на напръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напръсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

напръсквал е производна форма на напръсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напръсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напръсквал е производна форма на напръсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).