напръскал

Речник на българския език

1. напръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напръскал е производна форма на напръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напръскал е производна форма на напръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

напръскал е производна форма на напръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напръскал е производна форма на напръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).