напреднел

Речник на българския език

1. напреднел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напреднел е производна форма на напредна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напреднел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напреднел е производна форма на напредна (мин. деят. несв. прич. м. р.).