напращяхте

Речник на българския език

1. напращяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

напращяхте е производна форма на напращя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. напращяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

напращяхте е производна форма на напращя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).