напращяха

Речник на българския език

1. напращяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напращяха е производна форма на напращя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напращяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

напращяха е производна форма на напращя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).