напращял е

Речник на българския език

1. напращял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращял е е производна форма на напращя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напращял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращял е е производна форма на напращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напращял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращял е е производна форма на напращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).