напращяло съм

Речник на българския език

1. напращяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

напращяло съм е производна форма на напращя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. напращяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

напращяло съм е производна форма на напращя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. напращяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

напращяло съм е производна форма на напращя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).