напращяло е

Речник на българския език

1. напращяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напращяло е е производна форма на напращя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напращяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напращяло е е производна форма на напращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. напращяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напращяло е е производна форма на напращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).