напращели

Речник на българския език

1. напращели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напращели е производна форма на напращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напращели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напращели е производна форма на напращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. напращели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напращели е производна форма на напращя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. напращели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напращели е производна форма на напращя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).