напрашило

Речник на българския език

1. напрашило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напрашило е производна форма на напраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напрашило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напрашило е производна форма на напраша (мин. деят. св. прич. ср. р.).