напрашил

Речник на българския език

1. напрашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напрашил е производна форма на напраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напрашил — мин. деят. св. прич. м. р.

напрашил е производна форма на напраша (мин. деят. св. прич. м. р.).