напрашел

Речник на българския език

1. напрашел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напрашел е производна форма на напраша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напрашел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напрашел е производна форма на напраша (мин. деят. несв. прич. м. р.).