напрало

Речник на българския език

1. напрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напрало е производна форма на напера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

напрало е производна форма на напера (мин. деят. св. прич. ср. р.).