напрал

Речник на българския език

1. напрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напрал е производна форма на напера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напрал — мин. деят. св. прич. м. р.

напрал е производна форма на напера (мин. деят. св. прич. м. р.).