напояло

Речник на българския език

1. напояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напояло е производна форма на напоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напояло е производна форма на напоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).