напоява

Речник на българския език

1. напоява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напоява е производна форма на напоявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напоява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напоява е производна форма на напоявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напоява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напоява е производна форма на напоявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).