напорквахте

Речник на българския език

1. напорквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

напорквахте е производна форма на напорквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. напорквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

напорквахте е производна форма на напорквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).