напоркваха

Речник на българския език

1. напоркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напоркваха е производна форма на напорквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напоркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

напоркваха е производна форма на напорквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).