напоркал

Речник на българския език

1. напоркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напоркал е производна форма на напоркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напоркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напоркал е производна форма на напоркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напоркал — мин. деят. св. прич. м. р.

напоркал е производна форма на напоркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напоркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напоркал е производна форма на напоркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).