напорка

Речник на българския език

1. напорка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напорка е производна форма на напоркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напорка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напорка е производна форма на напоркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напорка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напорка е производна форма на напоркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).