наполял е

Речник на българския език

1. наполял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наполял е е производна форма на наполея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наполял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наполял е е производна форма на наполея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наполял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наполял е е производна форма на наполея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. наполял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наполял е е производна форма на наполея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).