наполелият

Речник на българския език

1. наполелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

наполелият е производна форма на наполея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. наполелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

наполелият е производна форма на наполея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).