наполеехте

Речник на българския език

1. наполеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наполеехте е производна форма на наполея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наполеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наполеехте е производна форма на наполея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).