наполееха

Речник на българския език

1. наполееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наполееха е производна форма на наполея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наполееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наполееха е производна форма на наполея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).