наполеех

Речник на българския език

1. наполеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

наполеех е производна форма на наполея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. наполеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

наполеех е производна форма на наполея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).