наполеело е

Речник на българския език

1. наполеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наполеело е е производна форма на наполея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наполеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наполеело е е производна форма на наполея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).