напоили

Речник на българския език

1. напоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напоили е производна форма на напоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напоили е производна форма на напоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).