напоил

Речник на българския език

1. напоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напоил е производна форма на напоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напоил — мин. деят. св. прич. м. р.

напоил е производна форма на напоя (мин. деят. св. прич. м. р.).