наплодил съм

Речник на българския език

1. наплодил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наплодил съм е производна форма на наплодя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наплодил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наплодил съм е производна форма на наплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).